Този ден се събуди оранжев, там на стола до дрехите ни,
по върха на ръцете ни тръгна и челата ни с песен изми.
Чак до обед дъхът на Луната по устата ни лепна кат’ мед
и светулки ни водеха някъде, аз вървях по-назад, ти отпред…
Ние ли следвахме слънцето, то ли ни следваше нас..?
Все едно – нали пъхнах кокичета между твоя букет с житен клас -
малко пролет не ще е излишна в туй пътуване снощи заченато.
Наш’те шепи във люлка захванем ли, ще порасне голямо и светло то.
