Всяка сутрин ги виждам отсреща -
като бели лястовици редят се -
цял рояк от мечти и копнежи
и очакват своята пролет, в която
някой ще ги разпознае и сбъдне…
А ний все не вдигаме поглед в небето,
все в земята си търсим късмета.
И въздишаме ден подир ден, че отново
птичето нашето рамо пропусна…
