Тишината ме прегърна,

потънах в нощта

и пътувах, пътувах…

Говорех с луната,

а звездите, просълзени,

ме галеха.

Събирах усмивки

и ги пусках в съня си;

късах цветя от небето

и подарявах си ги сама.

Измислях си шарени сънища,

заспивах, повярвала в тях,

и пътувах, пътувах…

Кога ли ще стигна?