Облечена във бяла доброта,

в съня ти нощем тихо влизам

и, вплела в твойта моята душа,

целувам неповяхналите ти цветя.

Докосва ме светлинен звън…

На утрото дъгата руса

опива ме със цветна красота.

Аз търся твоето небе,

възжаждала вкуса на обич,

отпила от нектара вечен

на слънчевата ти душа.

С букет от златни слънчогледи,

откъснати в съня ти снощи,

отивам си, тъй както съм дошла,

оставила ти моята вселена.

Advertisements