Понечих да изтръгна угарта

и слънчогледи да посея

във синята шир на окото ми,

така че да не посивея.

Градът във ръката ми спря се,

в окото ми спомен позна

и улици, стъпки, усмивки

утихнали вече събра.

И в шепи притиснах ги светли,

послушах в гласа им света,

набрах слънчогледи от детството,

посях ги и после зачаках…

Advertisements