В прегръдката ти, сънена, утихвам,

не ме е страх от нищо и вървя

по пътища, през образи и думи –

не бързам да се прибера.

Пристигам у теб на разсъмване

и нося ти късче небе,

разстилам го – то ще ни стигне –

и в къщи ще ни отведе…