Oсъмнала песен наднича

зад есенни погледи. Скучни

лица се увиват

в тихи сенки. Наужким.

Хладни, душите проскърцват

из пазвите, зейнали пусто.

Някой ден, без да искат,

ще стигнат

до ръба на окото си. В шепи

скътали детското лято,

ще се втурнат да стоплят

деня си. Забравили

пазвите зейнали…