Очите ми, чакащи, срещат

на чашата вино в стъклото

отдавна неспомнян етюд

в предгръдка далечна останал.

На дъното, кротко стаена,

примамва ги топла наслада,

подобно магьосник шепти

събрани от лято вълшебства.

Небето и то, размечтано,

се сгушва въс облаци бледи,

на вятъра спира дъха

и слуша във тиха забрава.

Дъгата – във виното спряла –

отнася ме. Бавно. На глътки.

В една раковина на плажа,

заровила в пясъка младост.

И всичко това в една чаша.

С носталгия пълна. И вино.

С копнежи…И сласт -по небцето…

Advertisements