Ти виждаш ли там как те чака –

приседнала тихо на прага –

старицата в края на пътя

да срещне те светла и млада?

И тичаща все неуморно

през улици прашни, безгрижна,

ще спреш най-подир, уморена,

в лицето й веч набраздено.

И ще заразказваш мечтите си,

а тя на теб – своите спомени,

и после ще стоплиш ръцете й

(изстинали от самотата),

а тя ще приглади косите ти

(разхвърляни от буйността ти).

И тъй, двете заедно спрели

във края на пътя, на прага,

ще трънете мъдри, смирени,

детето у вас да намерите.

И чак до утробата стигнала,

ще срещнеш ти себе си – истинска,

и ще разпилееш по вятъра

духа си свободен, орисана…

Advertisements