В комините зимата спря се,

търкулна дъха си в стъклата,

в лицата навъсени взря се,

потърка с ръце завистта им.

Душите им лепкаво-кални

редяха в редици страха си,

наред със дървата за огрев

и прашни консерви в буркани.

––––––––––––

Под шапките детски провря се,

в ботушките пъхна им сняг,

щастлива, разстели снага си –

с усмивка я срещат все пак.