С хладна прозявка

денят ме измъкна,

сънена, изпод юргана

и ме задърпа,

потънала в мисли,

подир задачи да бягам.

Цял ден се чудех

какво ли загубих –

някак усещах се празна;

взирах се в хората,

ровех в джобовете

и се озъртах смутено.

После видях –

вечерта е поседнала,

чака ме там,

пред вратата

и се подсмихва,

ей тъй, умилена,

сякаш разкрила е тайна.

Легнах, въртях се…

И в миг се досетих:

забравих съня си.

В юргана.

Advertisements