Откраднати мигове

стапят се в дните ми

кротко със първия сняг

и думи застинали

в устните шепнат ми

истини бели едни.

В завоя на пътя

далечни усмихват се

мойте момински очи

и пълнят ми чашата

с пролетни спомени

с дъх на златисти коси.

Зениците парят ми-

светят препълнени –

нямо оглеждам се в тях

и знам – ще ги срещна

на зимата в стъпките,

стига да търся ги аз…