Не ти ли се свършиха силите

в пресъхнали кладенци още

да търсиш заровени извори –

да пълнят очите ти нощем?

Не се ли напука устата ти

да викаш лица глухонеми?

Не се ли задъхаха дните ти

да тичат напред устремени?

Не се ли отказа в мечтите си

да се надпреварваш със вятъра,

ръце да протягаш към слънцето

и да преобличаш душата си?

Недей се отказва, недей!