Има вечери, в които си лягам без да ми се спи и стискам очи, за да свърши по-бързо хаосът, говоренето, тичането, за да спра и да си отдъхна, да се махна, да остана насаме със себе си, да мълча, мълча, мълча…

Има вечери, в които си лягам без да ми се спи и стискам очи, за да свърши по-бързо инерцията, безсмислието, пустотата, за да намеря някой, с когото да си говоря, говоря, говоря, за да хукна най-после и да бягам, да бягам, да бягам…

Има вечери, в които ми се спи, а не лягам, за да остана още малко, за да поговоря още малко, за да погледам още малко, за да усещам още малко, за да имам още малко, за да съм още малко…

Има вечери, в които ми се спи, а не лягам, за да не сънувам, за да не откривам, за да не мога, за да нямам…

Има сутрини, в които ставам, срещам се, работя, говоря и заспивам преди да съм се събудила…

Има вечери, в които сънувам преди да съм заспала, за да съм далече, за да не съм сама, за да е цветно, за да е мое, за да имам…

Има дни, в които се моля да се събудя, преди да съм заспала…

Има дни, в които се моля да заспя, преди да съм се събудила…