Днес чувствам пушачите много по-близки. Разбирам ги някак си. Излизам да се разтъпча и да глътна чист въздух в една импровизирана пауза между писането на новини. Заставам на тераската на офиса. Някакво петъчно спокойствие цари наоколо. И малкото минувачи ми се струват някак по-приповдигнати.

От устата ми излиза пара, нищо, че слънцето понапича. От лявата ми страна бучи климатик, а от дясната друг климатик капе на една педя от мен. Никой не се появява. Само една муха се катери по стената зад мен. Може би си прави гимнастика, за да не замръзне горката. Малко неловко се чувствам, висейки на терасата и не правейки нищо. Поне да бях пушач! Щях да си държа в ръка цигара, да се местя до пепелника, да тръскам, да вдишвам, да издишвам, да не се чудя къде да си дяна ръцете, да бърборя с някого, защото пушачите винаги излизат да пушат с компания…Или пък поне да обичах да водя безсмислени разговори по телефона. Поне да имах голям списък от хора, на които да можех да звънна и да убия няколкото празни минути. Мисля си, ако сега някой се появи, ще се озадачи от бездействието ми или ще ме вземе за смахната, задето седя отвън и просто наблюдавам една муха. Никой не се появява. А и не ми пука. И без това, докато си мисля всичко това, паузата ми изтече.