Етикети

,

В ръцете ти стихнали сгушила дните си,

гонех светулки в нощта

и бавно потъвах в гласа на безименни

птици в бездънна гора.

Разцъфнали люляци галех, не спирайки,

с длани уханни на дъжд

и после събирах мечтите ни бухнали

в стръкчета бели надлъж.

Потъвах дълбоко в очите ти, скрили сe

тайнствено във вечерта

и вдишвах те, дишах те, срещах те, сещах те

в стъпките на пролетта…