Един човек чул една красива птичка да пее и толкова много му харесали песните й, че поискал да я има, за да им се наслаждава всеки ден. Примамил я да кацне на рамото му и я хванал. Купил й голяма и прекрасна клетка, хранел я всеки ден, говорел й и й се усмихвал в очакване да чуе песните й. Мислел си, че сега, след като тя има хубав дом и осигурена храна, щяла да бъде доволна и да пее още по-хубаво. В началото птичката летяла из клетката, хранела се и пеела. Започнала да се опитва да излезе, пърхала  с криле и се блъскала в решетките. Сърцето й биело, а очите й искряли. Постепенно спряла да се храни, свела глава и стояла по цял ден безмълвно. Човекът видял това, но продължавал да й носи храна и да й говори, не разбирайки какво повече може да иска тя. Един ден той решил, че птичката вече не му е нужна, защото не пеела. Нямало смисъл да я държи повече. Отворил клетката и зачакал тя да излети навън. Но птичката вече била толкова немощна и тъжна, че стояла неподвижно. Тя все още имала прекрасен глас, но вече нямала желание и сили да пее. Решила, че след като вече няма да пее, няма защо да излиза на свобода. Останала при човека да дочака края на дните си.