Изтръпнала, с ръце нажарени,

прегръщали слънца угаснали

и милвали деца забравени,

завръща се с нозе напукани,

напълнила очи пресъхнали.

Осъмнала във бели сутрини,

превързва тя души съсирени

и тръгва през морета дъхави

към твоите мечти изгубени.