Когато ти измръзне лятото
и в пролетта ти капят есенни листа,
когато ти замлъкнат птиците
и изгревите те болят,

когато ти пресъхнат силите
и в сенки дните се топят,
се свиваш в болката поглъщаща
в утроба както ембрион

и тихо отброяваш дните си
между живота и смъртта.
Тогава нечии устни те обикват,
целуват ти очите в мрака

и нечии бели шепи те повиват
със дъх на слънце, като пеленаче.
Подават рожбата на свойта майка
и… виждаш, че от болка си родена.

С ръце невярващи прерязва тя
кървящата ти пъпна връв
и, пълна с обич, преродена,
посреща те светът.

Advertisements