Аз чаках цяла вечност да се съмне

и взирах се в лицето на Луната.

Очите ми изсъхнаха от жажда

и молех се за още сили.

Най-после уморих се и потънах

в обятията на нощта, смирена,

и цяла вечност изгреви сънувах,

забравила за миг коя съм.

Събудих се и беше съмнало.