Уморих се да бъда вечно мъжко момиче.

Не научих се себе си как да обичам.

Уморих се да бъда щедра и зряла,

как се диша забравих, как отдавна бях цяла.

Уморих се да плащам за своята слабост

и да бъде победа всяка мъничка радост.

Уморих се все чуждите рани да шия,

а пък своите все по-дълбоко да крия,

онемях, оглушах, уморих се от думи

и дъжда все да чакам, който в мен ще се влюби.

Уморих се да боря се с вятърни мелници,

да заспивам със чайките в зимните делници.

Уморих се…Ще спра да си почина малко.

Ще зарежа дъжда, после чайките. Жалко.

Ще потърся в сърцето си прошка за раните.

Да съм мъжко момиче не е мойто призвание.

Advertisements