Днес жълто-кехлибарена събудих се.

Зад щорите прозяваха се къдреви

оранжево-кафеви облаци. И птиците.

И някаква надежда пъплеше

едва на есента в зениците.

Косите ми сънливи кестени

с носталгия лилава сресваха,

по покривите и в первазите

златисти сенки се преследваха.

Изгряваха мечти. И тихо бе,

предвкусващо, меланхолично…

До вчера – лумнало в червени стихове,

днес – кротко като птича песен.

Денят прегърна ме във скута си

и пътя ми застла с листа. От клен.

И спомних си как дълго лутах се

в очакване на този ден…