Обичам есента. Все повече. Чувствам я много близка, когато общувам с нея. И й се наслаждавам всеки ден. И тя, както всичко друго в живота, не идва случайно. След горещото лято, в което слънцето, усмивките и цветовете са изобилни и ярки, а хората са се разтворили към света навън и се радват на живота ненаситно, идва есента, някак спокойна и мъдра, и като грижовна майка ни кара да се приберем в себе си, да се обърнем навътре и успокоим духа си.

Лятото разпилява голяма част от енергията ми, отваря ме навън. С него сме деца, на една и съща възраст, хванати за ръка и готови да правят лудории.

С есента имаме по-различни отношения…Тя прибира детето в мен, защото знае, че то е доста изморено от летните лудории. Тушира цветовете, прави ги пастелни, заобля силуетите на дърветата, прави лицата на хората по-меки.

Лятото е дръзко, ненаситно и се смее с глас.

Есента е деликатна и женствена. Затова я харесвам. Сутрин наднича през прозореца кротко и съблазнително. И мирише на кестени…