Когато две мои приятелки ме поканиха да се присъединя към техните практики по йога преди година и половина, не знаех какво точно е “йога”. И нямах никакви очаквания.

Всъщност, като се замисля, те не ме поканиха, а един ден ми казаха: “Ние решихме – тръгваш с нас на йога!”. И въобще не знаеха колко важно се оказа за мен това тяхно решение. Което ме подсеща, че още не съм им благодарила – благодаря, Акси и Веси!

Без да се съпротивлявам ни най-малко на тяхното предложение, се включих в курса.

Когато учителят ни по йога малко по-късно ни каза, че, практикувайки йога с постоянство и всеотдайност, ще забележим как постепенно животът ни започва да се променя, си помислих, че това е едно доста самонадеяно и дръзко изказване. Отначало не разбирах нищо. Малко по-късно разбрах, че не е нужно да разбирам, а да усещам.

Започнах да чувам думите “релаксация” , “визуализация” и “медиатация” все по-често. Постепенно осъзнах, че тези думи заедно означават “ТРАНСФОРМАЦИЯ”.

Свикнал да контролира всичко в моя живот, умът ми дълго време отказваше да се подчини на гласа на водещата практиките ни и, съответно, тялото ми изпълняваше механично командите. Имаше едни нахални мисли и безкрайни вътрешни диалози, които се опитвах да изгоня, за да отпусна непрестанния водовъртеж от мисли.

В йога се налагаше да общуваме с тялото, ума и душата си. Едновременно. Тяло…Чак тогава сякаш започнах да осъзнавам, че освен духовно тяло, имам и физическо тяло. До преди това те сякаш живееха паралелни отделни животи.

Макар и механични, движенията, които изпълнявахме в отделните асани, неусетно преместиха фокуса на вниманието ми върху физическото ми тяло, от което малко по-късно поисках извинение за това, че го бях пренебрегнала и забравила…

След като отново се “срещнаха” след дълга раздяла, духовното и физическото ми тяло се събраха в едно цяло. И тогава започнах да усещам трансформацията…

В една от практиките визуализирахме бяла светлина, която с вдишването ни изпълва цялото ни същество. В друга обгръщахме тялото си с щит от бяла светлина, за да не позволим на негативни енергии да ни докоснат..Бяла светлина…Напомняше ми за нещо, но не се сещах какво. И днес си спомних.

В момичешките си години често си представях, че съм “бяла”, когато ми беше черно и криво. Сякаш опитвайки се да съхраня по детски чистото в мен, не позволявайки на грубите и кални ръце на Живота да ме изцапат. Някакъв стремеж към духовна девственост, колкото и парадоксално да звучи…

Постепенно започнах да разбирам, че светът не е толкова чист, колкото ми се иска и е невъзможно да остана “бяла” в него. Имаше твърде много мръсотия, за да не се изцапам. Помня, че после се предадох. Свалих щита от бяла светлина и се оставих в ръцете на Живота – такъв, какъвто е. А той е…всякакъв. Пъстър. И така, понякога се събуждах червена, друг път жълта, кафява, зелена. Понякога сива, понякога черна…

Онова “бяло” момиче остана далече и отдавна не беше бяло. Защо си спомних за него днес? Защото събуждайки се тази сутрин, го видях в огледалото. Замислих се – възможно ли е? Да минеш през толкова кал и да излезеш бял?

Пускам Google да видя той какво ще предположи. И виждам: „Белият цвят съдържа в себе си всички цветове“.

….

Енергията на бялата светлина е визуалния аспект на нашата божествена същност и най-целителната и преобразуваща енергия във Вселената. Затова ако се стремим към трансформация и изцеление, следва да извикваме тази светлина в процеса на медитация и да използваме специални дихателни техники и визуализация.”