Този ден се събуди оранжев,

там на стола до дрехите ни,

по върха на ръцете ни тръгна

и челата ни с песен изми.

Чак до обед дъхът на Луната

по устата ни лепна кат’ мед

и светулки ни водеха някъде,

аз вървях по-назад, ти отпред…

Ние ли следвахме слънцето,

то ли ни следваше нас..?

Все едно – нали пъхнах кокичета

между твоя букет с житен клас –

малко пролет не ще е излишна

в туй пътуване снощи заченато.

Наш’те шепи във люлка захванем ли,

ще порасне голямо и светло то.