В университета изучавахме „Мотивация на поведението“. Вероятно повечето от вас не са чували за психичното явление „опредметяване“. И аз не бях, но звучи много логично:

1. Човек има определни потребности;2. Тези потребности създават някакво движение, енергетизиране отвътре; 3. Предметът, способен да ги удовлетвори, остава неизвестен за човека докато потребността не се срещне с него, т.е. се овеществи, опредмети. 4. Тази среща се нарича „опредметяване“.

Или иначе казано, често изпитваме някакво вътрешно напрежение и безпокойство, което осъзнаваме, но не разбираме, не знаем от какво е породено, т.е. какви точно дефицити изпитваме в този момент, които да го провокират. Разбираме го едва когато се случи нещо, което премахне това напрежение.

Отплеснах се:) Но този увод беше важен за следващото, което ще напиша.

Много е готино, когато така наречените „предмети“-удовлетворители на нашите потребности – те намерят тебе, вместо да ги търсиш ти тях. Ммм, любимо ми е…

Днес една песен така ме намери. Срещата е осъществена – потребността срещна своя предмет-удовлетворител.

Изведнъж някакво сладко успокоение започва да масажира напрегнатата ми душа, да разплита заплетените възли, да разлива топлина в тялото ми и се усещам, че току-що се завръщам от някъде, а дори не знаех, че съм тръгвала… Песента свършва и аз се сещам за таз-сутрешното ми късметче с поредната Лаваца с мляко – „Предстои ви пътуване“.

Мда…Беше много хубаво. Smooth and lazy. Като топящо се парче шоколад в устата…

Advertisements