Ще бъда честна с теб и ти признавам:

понякога съм толкоз алчна,

че иска ми се твойте стъпки

да почваха и свършваха във мен,

ревнувам те дори и от луната,

че гали те докато нощем спиш,

от вятъра, че роши ти косата

тъй както мислех си, че само аз умея.

Ревнувам те и даже от морето,

от пейките във парка, от кафето,

от късните ти филми, от децата,

от бирите с приятели, ергенските морета,

цигарите, компютъра, прогонващи ти скуката..

Ревнувам те, признавам.

Но знам, че ми прощаваш,

защото тази алчност ти познаваш…