Снощи сънувах широка, дълга и равна пътека, която беше пясъчна. Стори ми се странно и доста се притесних, защото беше ужасно трудно да се върви по нея – краката ми затъваха още на първата крачка. Обаче аз спрях и започнах да я оглеждам и да мисля. Струваше ми се, че има нещо гнило. И поразрових пясъка, докато накрая видях, че отдолу под него си има чист и гладък път. Зарадвах се и разбрах, че просто трябва да си проправя път, разчиствайки пясъка встрани…

На сутринта тази пясъчна пътека не ми излизаше от ума, сякаш искаше нещо да ми каже. Знаех, че в сънищата има много символика (той Фройд не е вчерашен).

Изтеглих си поредната карта на деня и с нея Ошо ми каза следното:

Във всеки момент имаш възможност да бъдеш цялостен. Каквото и да правиш, бъди толкова погълнат от него, че умът да не мисли, а просто да е там, да присъства. И все повече цялостност ще настъпва. А вкусът й ще те прави все по-способен да бъдеш цялостен. Наблюдавай, за да виждаш кога не си цялостен. Тези са моментите, които трябва да бъдат изоставени малко по малко. Когато си в главата – мислещ, умислен, пресметлив, хитър – тогава не си цялостен. Малко по малко се измъквай от тези моменти. Това е просто стар навик. Навиците умират трудно, но със сигурност умират – ако човек упорства, те умират.“     

И си спомних за историята на онзи професор – за пясъка, малките камъчета и топките за пинг-понг. Ще ви я припомня:

Преподавател по философия се изправил пред студентите си и извадил от една чанта разни предмети. Без да промълви нито дума, той взел един голям празен буркан от туршия и изсипал в него толкова топки за пинг-понг, че го напълнил догоре. След това попитал студентите дали според тях бурканът е пълен. Те разбира се, отговорили утвърдително.
След това професорът взел една кутийка с малки камъчета за мозайка, изсипал ги върху топките и след като разклатил буркана, те се наместили между белите кълба. Пак попитал студентите дали сега бурканът е пълен и те пак се съгласили.
После професорът взел един найлонов плик, пълен с пясък и изсипал и него в буркана. Разбира се, този път пясъкът проникнал във всички кухини между топките и камъчетата в буркана и го напълнил догоре.
Сега пълен ли е най-после? – обърнал се той към студентите. В отговор се чули мощни възгласи на одобрение.
Професорът бръкнал в чантата си и извадил две бутилки бира. Отворил ги спокойно и ги изсипал до последната капка в буркана. Пясъкът попил течността, сякаш никога не я е имало, а студентите започнали да се заливат от смях.
Така – проговорил професорът, след като смехът утихнал. – искам да разберете, че този буркан всъщност представлява вашият живот. Топките за тенис са важните неща – семейството, децата, здравето ви, приятелите ви, любимите ви занимания. Нещата, които, дори ако всичко друго липсва, изпълват живота ви. Малките камъчета са останалите неща, които пълнят живота ви, като например къщата, колата, работата. Пясъкът пък представлява ежедневните дреболии. Ако сипете първо пясък в буркана, няма да има място нито за топчетата, нито за камъчетата.
Така става и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за дребните неща, никога няма да имате време и място за това , което е истински важно за вас. Обръщайте внимание на тези елементи от живота си, които са основополагащи за щастието ви. Поиграйте с децата си. Намерете време за профилактичен преглед при доктора. Заведете любимия човек на вечеря. Играйте футбол с приятелите си в неделя сутрин.
Винаги ще остане време да почистите къщата или да поправите мивката. Погрижете се първо за топките за тенис, за нещата, които наистина имат значение. Подредете си приоритетите. Останалото е само пясък.
Настъпило мълчание в залата. Накрая един от студентите се престрашил и попитал с притеснение както все пак символизира бирата.
– Добре, че попитахте – усмихнал се професорът. – Тя е за да покаже, че, независимо колко изпълнен може да изглежда живота ви, винаги има място за още две бири.

Винаги, когато човек се отклони от пътя си или го затрупа с пясък, нещо се случва, за да му напомни, че греши. При мен винаги става така. Забравя ли за истински важните неща (токите за пинг-понг), позволя ли на пясъка да привлече вниманието ми и да ръководи действията ми, неусетно започвам да се разпилявам, да се губя, да изневерявам на истинския си Аз.

Наблюдавай, за да виждаш кога не си цялостен. Тези са моментите, които трябва да бъдат изоставени малко по малко.” – Ей, голям мъдрец ще излезе тоя Ошо!