От известно време съм неволен наблюдател на един социален експеримент: как реагира средностатистическият средномлад българин, изправен пред екзистенциални въпроси, поднесени без изкуствени оцветители и подсладители, демек натюр (Кулинарният намек не е случаен, а напротив, тъй като социалният експермент се провежда най-често на маса).

И стигнах до следния извод: “розовите очила” са на мода! Да си “позитивен” е готино, а да си реалист е “хейтърско”. Хората, които решат да сложат на масата някоя не много лесна за преглъщане тема, която доста нагарча и пресяда, веднага биват слагани в графата на последните. Патосът също не е на мода. Да говориш с жар по въпроси незасягащи пряко живота и благоденствието на присъстващите, а очите ти да блестят от вълнение, е демоде. Не се котира добре. Изпраща те в редиците на маргиналите. Изморително е някак си за останалите, които искат да разпускат с розови очила при всеки удобен момент.

Сякаш в България преобладават два основни вида птици – щрауси и прелетни. Едните постоянно си заравят главата в пясъка, за да не виждат какво става наоколо, а другите са готови да живеят тук само когато е топло и уютно. Стане ли студено и страшно, разгъват крилата и отлитат на юг. Някъде на топличко имам предвид. Което не значи непременно, че буквално се преместват другаде. Някои просто слагат розовите очила, лепват си една усмивка и повтарят, че животът е прекрасен. Ама кой живот – този, който те виждат през розовите си очила или този, в който живеем всички българи всеки ден?

Сигурно се чудите какво ми става и какви ги дрънкам. Става дума за бягствата ни. Бягствата ни от реалността. Те могат да бъдат наблюдавани под най-различна форма, най-често безразличие, апатия (Все тая; К’во ми пука; К’ви са тез глупости; Next, please! и др.); присмех; рязко и нелогично повишаване на оптимизма; говорене за/концентриране върху незначителни неща с цел избягване на по-значителните…

Този пост ми се получи доста рязък и нетипичен за мен, признавам. И всъщност беше написан в едно също така нетипично за мен състояние на духа. Но това е друга тема:)

Това, което ми се искаше да кажа с него е, че в живота има и други цветове освен черно/бяло и/или розово. И че, бягайки от реалността, не я правим по-хубава и, гледайки я през розови очила, не я правим по-розова…

Advertisements