Животът, всъщност, много прилича на дишането – първо вдишваш, после издишваш, като между двете има един миг на пауза, в който задържаш дъха преди да смениш посоката. Не можеш само да вдишваш или само да издишваш, нито да стоиш само в мига между двете.

Мен, откакто се помня, все не ме свърта. Все нещо питам, все нещо търся, все някъде отивам, все от някъде се връщам, все започвам нещо ново, все искам да разбера, да усетя, да изживея, да помириша, да напиша, да разхвърля, после да го подредя, все в нещо се взирам, все в нещо вярвам, все нещо изследвам, все нещо събирам, все нещо преследвам, все нещо изгубвам, все нещо намирам, все от нещо се вдъхновявам, после се отчайвам, после пак се вдъхновявам и така…

Този начин на живот е колкото интересен, толкова и изморителен. Като да вдишваш дълбоко и интензивно продължително време.

Затова от време на време спирам, за да издишам. Тогава се оттеглям и прибирам в себе си, за да си почина от външния свят. И започвам да разглеждам онова, което съм събрала, намерила, научила. Както и евентуалните празноти, които са останали, след като нещо съм изгубила и изоставила. Някои от нещата, които са дошли при мен, са си намерили мястото веднага и остават, така сякаш винаги са били част от мен. Други претеглям и премислям, завъртам и оглеждам от всички страни, и решавам къде да ги сложа и какво да ги правя. Трети дори не знам кога и как са се появили, нито защо, но знам, че, щом са се появили, може би имат нещо да ми кажат. Те получават статут на временно пребиваващи, докато се изясни самоличността и предназначението им…

Да се оттеглиш в себе си, обаче, означава просто да се скриеш за малко от външния свят. Истинската почивка е в онези малки мигове, в които се оттегляш не В себе си, а ОТ себе си – в паузите между вдишванията и издишванията. Те са много скъпоценни малки островчета извън времето и пространството, на които понякога отивам, за да си почина от себе си и от света. Съзнателно това става с медитация, а несъзнателно – насън…

Всяко едно от тези три състояния е хубаво. Още по-хубаво е, когато се случва навреме и от само себе си, а ние просто го изживеем по най-добрият начин.