Колко дълго можем да се разпъваме между няколко алтернативи, не желаейки да изберем нито една от тях от страх да не сгрешим, от невъзможност да разпознаем “правилния избор”? Колко дълго можем да живеем, разкъсвайки се между сърцето и ума си?

За душевните шпагати, както и за телесните, е необходима подготовка. Да, тя развива у нас гъвкавост и еластичност. Но трябва да си доста еластичен, за да може единият ти крак да е в България, а другият – в САЩ, например (примерът е случайно избран).

Има и един друг вид гимнастика – краката ти са стъпали в България, а главата ти (умът) ти е в САЩ, или обратно. Съответно, съществото ти се е разтегнало в гигантски мост, който не е много здравословен, и рано или късно е добре да се изправиш и избереш къде да се разположиш в своето цяло – в България, или Щатите (двете държави в случая служат само за онагледяване). Не може и на двете места едновременно. По същия начин някои хора се опитват да бъдат едновременно на два фронта (две професии, двама партньори, две занимания, две роли и др.), че даже и на повече понякога…Но колко дълго могат да изкарат така?

По този начин, главата (умът) остава някъде посредата, опитвайки се да балансира между душата и тялото. И в крайна сметка не е нито при сърцето, нито при тялото. В резултат от тази акробатика, и трите части на нашето същество живеят отделен и самостоятелен живот, не събирайки се никога заедно в един и същи момент, на едно и също място.

Не е нужно, ще кажете – човек може да бъде навсякъде мислено без физически да присъства. И аз щях да се съглася преди време, защото самата аз практикувах подобни душевни и умствени гимнастики най-редовно. И точно затова пиша този пост сега.
Да живееш едновременно в две държави, с двама партньори и т.н. е същото като да живееш едновременно в настощето и в миналото. Ако не се освободиш от миналото по един или друг начин, няма как да живееш единствено и пълноценно в настоящето. А животът е тук и сега. И колкото и да се упражняваме, никакви гимнастики не могат да направят така, че да бъдем едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Ние сме само и единствено тук и сега. Ако живеем в спомените си или в мечтите си, ако обичаме да се потапяме в носталгия или фантазии, не сме “тук и сега”. Пък и носталията е ненужен багаж…Най-добре да я извадим от куфара, когато тръгваме за САЩ:)

Човек винаги има избор. Не-изборът също е избор и то не по-малко важен и с не по-малки последствия.

Когато избираш, избери онази възможност, в която умът, сърцето и тялото ти ще бъдат заедно едновременно. Не ги дели, защото, ако не си цялостен, няма да си щастлив!