Всяка сутрин ги виждам отсреща –

като бели лястовици редят се –

цял рояк от мечти и копнежи

и очакват своята пролет, в която

някой ще ги разпознае и сбъдне…

А ний все не вдигаме поглед в небето,

все в земята си търсим късмета.

И въздишаме ден подир ден, че отново

птичето нашето рамо пропусна…

Advertisements