Етикети

, ,

Тези дни „чашата“ взе много да се препълва и усещам, че не може да поеме нито капка повече, защото започва да прелива. Прелива и ме наблюдава как ще реагирам. Тя знае как ще реагирам, защото не прелива за пръв път и просто седи и се забавлява. Много забавно, няма що!

Да, ама аз съм решила този път да я изненадам! След като си опитал всякакви оптимизации, идва ред за радикални трансформации.

От няколко дни в ума ми отекват следните думи: „Няма нищо по-непотребно от пълната чаша“. Това означава какво? Че няма нищо по-хубаво и „потребно“ от празната чаша! Хубава, празна чаша, която се чувства като чисто нова и ти дава възможност да я пълниш с каквото си поискаш. Значи:

  1. Изливаш съдържанието на чашата;
  2. Издишваш пълно и дълбоко в облекчение;
  3. Оставяш чашата за известно време празна, за да се проветри и наслади на удоволствието от празнотата, от една страна, и вълнението от очакването на новото съдържание, с което ще бъде напълнена, от друга страна;
  4. Усмихваш се и се поздравяваш за добре свършената работа;
  5. Най-добре е да почнеш да пълниш чисто новата чаша с чисто нови неща. Но може и да разгледаш съдържанието, което си излял, и да пре-избереш някоя и друга част от него (ама малка, не голяма част);
  6. Пълниш – внимателно, с желание, без да бързаш и без да правиш компромиси;
  7. Не чакаш да се препълни отново чашата и да прелее, преразглеждаш съдържанието й своевременно и в движение и не забравяш да освобождаваш място за нов пълнеж;
  8. Enjoy!

P.S. След всяко изпразване на чашата е възможно да установяваш, че тя се е поразширила и е станала способна да побере в себе си повече неща:)