Разбрах, че си си тръгнал по кафето –

горчиво стана, блудкаво, насила…

Зад ръбчето на чашата надничах

и нямаше ни помен от трапчинка…

Отпивах и те търсех с всяка глътка,

и молех се на всяка бучка захар…

Да можех, бих изсипала кутии

кафява захар, бяла, и сметана…

Кога си тръгна? Аз ли ти отворих?

Това е по-жестоко и от “Сбогом”…

Не знам къде отиваш, но ела си –

кафето ще е сладко и без захар…

Advertisements