Една снимка, която се появи вчера във Фейсбук, ми припомни нещо от миналото, което наблюдавам у много хора в последно време.

Да се усмихваш твърде много не е полезно. За добрия външен вид имам предвид. Въобще, прекалената емоционалност състарява кожата, образува бръчки. От гримасите, разтяганията на устните, присвиването на очите…Това твърдеше една моя учителка, която се грижеше непрекъснато за гладкостта и свежестта на лицето си, избягвайки всякакви прекомерни емоции. Нейният глас излизаше почти през зъби, звучеше еднакво равно във всички ситуации. Тя се пестеше откъм вълнения и, ако някога се усмихнеше, то това се долавяше бегло в погледа й, който леко светваше, без обаче да е придружаван от мимики и бръчици около очите, нито край устата.

Да се усмихваш или, не дай си боже, да се смееш с глас, е несериозно някак си, недопустимо за един вземащ се насериозно човек. А той, животът, е сериозно нещо, не е забавление…

Кожата на лицето на онази моя учителка беше наистина чудесна. А тя самата, на около 50 години, беше самотна и стара мома…