Истината понякога връхлита на талази. Сграбчва те в обятията си като морска стихия и започва да те залива и подмята в студената си, мощна гръд, напомняйки ти колко си незначителен пред нейната сила…

Ако имаш глупостта да й се съпротивляваш и опиташ да се откопчиш от нея, рискуваш да се удавиш и потънеш на дъното.

Ако, обаче, бъдеш осъзнат и я посрещнеш хладнокръвно, без да й се съпротивляваш, ще се отпуснеш в обятията й и тя ще те изтласка на брега. После ще си отиде и ще те остави мокър. От сълзи. На облекчение.