Етикети

, , ,

Едно изследване, за което четох наскоро, показва, че хората, които работят усилено и водят активен начин на живот живеят по-дълго. Противно на очакванията, че трудът изтощава (и физически, и психически), амортизира човека и, съответно, скъсява живота му, изследователите твърдяха, че трудът, извършван с желание и всеотдайност, зарежда човек с енергия, а не му я отнема.

Това ми припомни за един дядо, мой близък, който е на малко повече от 80 години, жилав, пъргав, буден и неуморен, с един такъв светнал поглед. Дядо Васко. Когато неотдавна почина един наш общ близък, на 60 години, той каза: „Така става, когато човек нареди всичко в живота си. Отива си.“

Дядо Васко е майстор-бъчвар. До ден днешен приема поръчки и прави бъчви така, сякаш животът тепърва предстои и той има какво още да даде на децата и внуците си. И моята баба, на 73 години, продължава да ходи да работи, въпреки че й е все по-трудно. Защото да спре да работи, за нея е равно на край, на смърт. Защото и тя вярва, че има с какво още да бъде полезна на децата и внуците си. И защото иска да си отиде с чувство за изпълнен дълг.

Знаете ли за тихоокеанските сьомги? Тези риби, които прекарват живота си в океана (морето), извършват една изумителна миграция в размножителния си период. Изминават хиляди километри, за да се върнат в реките, в които са били родени, и да изхвърлят хайвера си (оплодят яйцата, ако са мъжки) там. През този дълъг път, те претърпяват смайващи метаморфози и преминават през огромни препятствия. Единствената им цел е да стигнат в родното си място и да дадат живот. Да изпълнят мисията си. Когато стигнат целта си и изхвърлят яйцата си, те…умират.

Advertisements