Етикети

, , , ,

При едно от последните ми посещения в „Хеликон“, си купих една книга, която не бях предвидила да си купувам. Заглавието й беше „Следвай страстта си“, а авторът й беше представен като един от авторите в прословутата книга „Тайната“. Нали знаете: Закон за привличането, визуализации, позитивно мислене…По принцип, не съм против хората да твърдят подобни неща, все пак всеки е свободен да твърди каквото си иска. Викам си, чакай да видя, каква пък толкова „тайна“ ще ми каже този човек, дето още не я знам! Може пък някъде да бъркам, нещо да пропускам, така де…Забравих да кажа, че авторът, Боб Дойл, е американец (какъв друг да е, те американците са посветени във всички „тайни“ за живота и Вселената)…

И си отидох аз с книжката вкъщи и чета (пропускам доста неща, за да се фокусирам върху един избран момент): човекът решил да наблюдава как действа така нареченият ЗЗП (Закон за привличането) и си сложил на десктопа извлечение от банковата си сметка, която тогава била на червено. Само че поправил числата, изписвайки сума, каквато никога не бил имал. И започнал да гледа всеки ден тази сума, т.е. да визуализира мечтата си. Както става ясно, той искал да привлече богатство в живота си.

Разбира се, тези цифри ми се струваха абсурдни и прекалено големи, за да станат някога реалност. След няколко дни взиране в тези нови числа обаче те спряха да ми изглеждат толкова съмнителни и станаха вид норма в съзнанието ми.

И така постепенно започнал да свиква с тази сума и да приема, че тя наситина е налична в сметката му. Приемайки това за истина, той започнал да изпитва усещанията, които би изпитвал при евентуалното сбъдване на мечтата си, повтаряйки си „Вече СЪМ този, който се стремях да бъда“. Тези усещания, от своя страна, го вдъхновили повече за действие и го подтикнали да започне да опитва нови и нови неща, за да сбъдне мечтата си. Колкото и странни идеи да му се появявали в главата му, той вече не ги осъждал и пренебрегвал, а незабавно се придвижвал в посока на това, което получавал вдъхновение.

И така нататък…както се досещате, оказало се, че ЗЗП действа (той нали всъщност така е измислен). Според мен, опитът на автора илюстрира как, благодарение на тази своеобразна авто-сугестия, човек може да създаде нова реалност в ума си. След това да „включи“ и сърцето си, което започва да изпитва емоции по отношение на тази нова реалност. Получава се нещо като енергетизиране на идеята, а както казва авторът на книгата: „Всичко е енергия“. Постепенно, вътрешната реалност започва да получава отражение/проявление във външата реалност и да генерира събития, които в крайна сметка оформят нова външна реалност. Това са, естествено, моите опити за интерпретация. Засега имам все още бегли наблюдения върху този процес, но със сигурност смятам да ги задълбоча, за да „тествам системата“:)

Като прочетох екперимента на Боб Дойл, реших и аз да експериментирам. Така да се каже, win-win експеримент – ако този човек е прав, аз ще успея да привлека в живота си това, което искам, и той ще опровергае недоверието ми; ако не е прав – ще се окаже, че съм имала основание да съм скептична и така да се каже, пак „печеля“.

Едно от нещата, за които мечтая, е къща с градина. Малка, около 150 квадрата, едноетажна, с много open-space, просторна и светла, с малък двор (не повече от 800 квадрата, все пак няма да сея царевица в него). Банално:) Намирам в нета снимка на къща, която наподобява моята представа, и я слагам на екрана на лаптопа си.

Отначало ми беше много противоестествено да гледам нечия чужда къща, въобразявайки си, че е моя. И някак си не ми се получаваше „визуализацията на мечтата“. Днес е около 10-ия ден, откакто я гледам тази къща, и трябва да призная, че вече не само започнах да свиквам с нея, а даже, без да се усетя, започнах да си представям как със съпруга ми седим на масата на верандата през лятото. Вчера даже го видях как излиза от вратата и носи студена биричка, а аз се припичам отвън на слънчице…Децата не ги видях, защото снимката не обхваща голяма част от двора на къщата, а те са по-нататък и играят, така че засега само чувам гласчетата им…Забавно е:) Не знам какво ще излезе от цялата работа, не знам кой на кого отправя предизвикателство – авторът на книгата на мен или аз на него, обаче обещавам да споделя един ден кой е бил крив и кой прав!

Advertisements