Да изхвърлим ги думите, всичките!

През прозореца, тази нощ, в нищото!

Нали знаеш прозореца – същия,

който топлим с дъха си през зимата…

Уморих се от думи, изгубих се,

във пътека безпътна превърнах се…

Да изхвърлим ги думите, всичките!

Само устни ни трябват. И щорите.

Нека просто останем пак тримата –

ние двамата с теб и прозореца,

който топлим с дъха си през зимата…