Аз знам, че мога да летя,
защото някога била съм птица.
Вързопче пазя с две крила
и пролет… в ляво, до сърцето.
Понякога ги вадя нощем
щом всички стихнат и заспят
и тръгвам из небето още
със птиците да полетя…
Обичам тази синя необятност.
В очите ми тя често спира.
Но в тях, уви, за хората е тясно,
а без криле аз нямам мира…
и без небе все тъжна скитам…
Затуй вий спете…пролет идва
и време ми e да отлитам…
Advertisements
