Аз знам, че мога да летя,

защото някога била съм птица.

Вързопче пазя с две крила

и пролет… в ляво, до сърцето.

Понякога ги вадя нощем

щом всички стихнат и заспят

и тръгвам из небето още

със птиците да полетя…

Обичам тази синя необятност.

В очите ми тя често спира.

Но в тях, уви, за хората е тясно,

а без криле аз нямам мира…

и без небе все тъжна скитам…

Затуй вий спете…пролет идва

и време ми e да отлитам…