Етикети

Хората, които срещаме в живота си – в ежедневието ни, в образите от книгите и филмите, родителите ни, далечните и близки наши познати, учители, врагове, приятели – са врати към самите нас.

През някои от тях влизаме без дори да се усетим. Понякога влизаме през някои врати просто от любопитство, а друг път даже против волята си, сякаш просто нещо ни засмуква от другата страна. В други искаме да влезем, защото това, което е отвъд вратата, ни привлича и интригува. Готови сме да чукаме и висим пред вратата колкото е необходимо, само и само тя да се отвори за нас и да ни приеме. Има и врати, които ни чакат широко отворени, но ние ги заобикаляме и пропускаме, защото търсим друг тип врати. Случва се и така, че един ден случайно минем през някоя врата и се окаже, че тя винаги е била пред очите ни, но ние не сме я виждали, защото очите ни са били заслепени от ума ни. Умът, който създава представите, илюзиите, образите на всичко в живота ни и често е господар на сърцето ни…

Понякога вратите не са ни по мярка и се налага да влезем наведени, разперени, свити или…на парчета.

Случва се, когато влизаме през някоя врата, тя да ни е била точно по мярка, но един ден да ни стане тясно вътре и да решим да излезем…и да установим, че сме пораснали, докато сме живеели вътре. Така излизането може да се окаже много трудно и болезнено. Може би тогава ще се наложи също да се разделим с парчета от себе си, за да може да се проврем навън…

Някои врати са автентични, гостоприемни и предлагат много уют от другата страна. Толкова много, че оставаме там завинаги…Други са враждебни и студени и най-често бързаме да излезем от там завинаги… Трети са маскирали старото си олющено тяло, проядено и изгнило от многобройни дупки и наранявания, с красива, лъскава одежда, страхувайки се да покажат истинското си лице. Зад четвърти просто няма нищо. Всички те, обаче, са врати към нас самите, през които разкриваме стъпка по стъпка, врата по врата, още малко от нашата същност…

Advertisements