Етикети

, , , , ,

Ако бях музикален инструмент, днес щях да бъда цигулка…И щях да звуча ето така: 

Щях да ви разкажа това, което чувствам с нежна и чувствена мелодия, вместо с думи.

Музиката е магия…Тя говори всички езици. Разтваря сърцата на хората, разплита завързаните в гърлото им възли и изчиства болката само с няколко тона, пренася ги в друг свят, прегръща душите им и залавя ръцете им.

Така както има думи без емоции, така има и емоции без думи…И понеже сега изпитвам точно такива емоции, без думи, всички изписани и изречени думи ми се струват просто отчаян и непохватен опит да изразиш себе си. Колко хора по света, които прочетат този пост, биха разбрали какво изпитвам и искам да изразя? Само малка част от тези, които знаят български…Затова днес искам да бъда цигулка. Защото всички хора по света, независимо къде се намират и какъв език говорят, биха разбрали посланието, което им изпращам чрез музиката си…

Ако бях цвят, днес щях да бъда прасковено розово. Не знам дали има такъв цвят, но защо пък не…аз знам как изглежда и точно така се чувствам… Той не е ярък и хомогенен, а мек, нежен и преливащ в няколко нюанса, започващи от розово и стигащи до бяло. Ето така:

(Снимките са взети от: http://fellowfellow.com/inspired-by-ombre-in-pinks/ и http://pinterest.com/ehanley2/blooming/.)

Не знам защо, но имам особен афининет към музиката, цветовете, изобразителното изкуство. Може би повече отколкото към поезията и литературата изобщо. Посланията, които една чувствителна душа може да изпрати на хората чрез музиката и изобразителното изкуство, са сякаш най-дълбоки, автентични и въздействащи и са израз на божественото начало у човека. Тази божественост има и много други изражения и достига до нас по много различни начини. Но точно тези са най-въздействащи за мен…Защото изострят всичките ми сетива, докосват най-дълбоките кътчета на душата ми, карат ме да се чувствам у дома…