Етикети

, ,

Тази странна дума – „гещалт“ – има немски произход и означава цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност. За пръв път я чух в Университета и веднага я запомних. По-скоро заради съдържанието й отколкото заради звученето й:) Реших да й отделя внимание, защото много често из главата ми се въртят, препускат, влачат, преплитат, връзват, развързват, надбягват, разместват, наместват, светват, изгасват и т.н. разни мисли, които аха да се подредят в цялостна картина (върти ми се, както се казва, пече се), ама сякаш нещичко липсва…Търся липсващото парченце от пъзела понякога години наред, а това си е доста изморително…Докато го търся, вниманието ми спира върху най-различни неща, набедявайки ги, че те са това, което ми трябва, за да подредя пъзела. Естествено, много често се оказва, че съм се припознала:) Та тези неща, които излизат на преден план и ангажират съзнанието ми, гещалттерапевтите ги наричат „фигури„, а всичко друго, което бива изместено на заден план – „фон„.

Харесах това направление в Психологията, защото неговата цел е да помогне на човека да стигне до самия себе си и да открие своята автентичност – нещо, което смятам за най-важното условие за хармоничен и пълноценен живот.

Гещалттерапията се основава на следните 4 закона:

1. Закон за центриране (центрация)съгласно този закон, съзнанието е центрирано върху една фигура, работи с нея и е съсредоточено върху нея. Не е възможно цялото съдържание на съзнанието да приеме ролята на фигура.

2. Закон за прецентриране – според този закон фигурите се сменят, като едните отстъпват мястото на другите и отиват във фона.

3. Закон за прегнантносттаСъзнанието има стремеж и тенденция да възприема нещата колкото е възможно по-ясно, по-чисто, по-пълно. Миналият опит (аперцепцията) не трябва да участва във възприетото, защото го замърсява.

4. Закон за затваряне на гещалта – става дума за ясно изразена тенденция на съзнанието, при което, ако в гещалта нещо липсва, ако не е пълен и по тази причина не е ясен, ние се опитваме да открием липсващата част, да го попълним или да построим нов гещалт, за да свържем елементите в нещо завършено. Законът за затваряне на гещалта в много случаи може да се наблюдава и илюстрира чрез явлението „инсайт„. Инсайтът е механизъм на творческото мислене с интуитивна природа, при който липсващата част на гещалта, или построяването на нов гещалт, протича спонтанно, като хрумване, досещане, озарение, като внезапно нахлуване на идея, връзка или елемент.

Ето този последният закон ме мъчи най-често мен. Според гещалттерапевтите, наличието на твърде много незатворени гещалти и правенето на твърде много „трябва“-неща, води до тревожност на личността и дори до неврози. Така че хубаво съм се насочила аз към намирането на липсващото звено. Докато не го намеря, не мирясвам! Друг е въпросът колко от нещата, които са кандидати за затварящото гещалта парченце, само се прествуват на такива, т.е. фалшиви са и не вършат работа, ама ние ги вземаме и лепваме на празното място, защото вършат идеална работа за успокояване на духа и тялото…

Затварянето на гещалтите е много важно! Колкото по-малко „pending“ неща има в живота ви, толкова по-добре! Народът не е прост и го е казал: „Не оставяй днешната работа за утре!“. Рано или късно, ще трябва да се върнеш към незатворения гещалт, който може да е житейска ситуация, отношения с друг човек, недовършена работа, незадоволена потребност и т.н. и да го затвориш, защото иначе той ще те човърка и тормози и ще изглеждаш като от ония хора, за които моят мъж казва: „Нещо го мъчи тоз човек“. Отговорът винаги идва, от нас се иска само да сме наблюдателни и с отворени сетива, така че да позволяваме на инсайта да ни посещава по-честичко:)

В гещалт-терапията има и един основен принцип: Съставните части на цялото (гещалта) се влияят една от друга и промени в една част водят до промени в цялостта.

Като се замисля за една връзка между двама души, да речем семейство…Да приемем, че тя представлява един гещалт, който има 2 големи съставни части – един мъж и една жена. Проста работа – само две части, какво ми е трудното? Да, обаче, я си помислете, че всяка от двете съставни части е съставена от безброй много части сама по себе си…Тогава системата става много трудна за овладяване, а поддържането на баланс вътре в нея…да ви кажа честно…направо ми се вижда Mission impossible…

Advertisements