Съвсем скоро, след има-няма 20-ина дена, ще стана на 31 и се чудя не е ли време вече да мирясам, да си хвана една кротка, рутинна службица в някоя фирмица, може и държавна (гледам хората боб хвърлят да ги вземат я в Данъчното, я в Здравната каса, я в някоя агенцийка или общинска структура), да се науча най-после да въртя поне 10-20 манджи, 3-4 вида баници, 5-6 вида сладкиши, кексове, да бърша праха всеки ден, да си набавя разсад за терасата и просто да спра да гоня михаля…

Една циганка преди години идва при нас с мъжа ми, в едно кафе, и му вика: „Жена ти й убава и свястна, ама ‘ногу са узърта!“…От това озъртане, за 30 години, най-голямата файда май е, че вратът ми стана доста гъвкав и снажен:) И се колебая дали не стига ми тая награда – все пак мъжът е главата на семейството, ама жената, казват, е вратът…Пък колкото е по-гъвкав и пластичен вратът, толкова по-добре направлява главата:)

Има една награда, обаче, която е незаменима и ме кара да се усмихвам всеки ден. Всъщност, две – едната е на 4-годинки, очарователна, бъбрива и много артистична, а другата – само на 7, а мъдра и способна повече от мен.

Та на прага на 31-вата си година, изглеждам ето така и това ме кара да се чувствам прекрасно:


„Nice, a?“ 🙂

Advertisements