Днес, след като публикувах последния си пост, излязох за 2 часа от вкъщи. Когато се върнах, разбрах, че в апартамента е влизал крадец. Отключил си е и съвсем културно, без да тараши, е взел лаптопа ми заедно с чантата, и си е тръгнал, ни лук ял, ни лук мирисал…Даже е забравил да вземе зарядното и мишката милият…Не е оставил и грам следа, дори отпечатъци от подметки на обувки…Може би защото е бил летящ ангел, който всъщност е искал да ми направи добро…

Всичко друго е оставил (или са оставили) непокътнато. А можеше да вземе/-ат доста повече неща…А можеше да се забави и да го/ги заваря в действие…а бях с децата и нямаше да е забавно…Затова, днес, на втория ден от страстната седмица, в навечерието на Възкресение Христово, аз искам да му/им благодаря. На крадците. С един откъс от Хорхе Букай, който преди време разказах тук:

„Господи, днес ме нападнаха.

И ми хрумва, че трябва да ти благодаря за няколко неща.

Първо искам да ти благодаря,

че никога досега не ме бяха нападали,

понеже в свят като нашия

това граничи с чудо.

На второ място искам да ти благодаря,

че ми взеха единствено портфейла –

както винаги, в него имаше само няколко долара.

Благодаря още, Господи,

задето жена ми и дъщеря ми не бях с мен,

защото щяха много да се изплашат,

и че за щастие не бях наранен.

Накрая, Господи, най-много ти благодаря,

че бях човекът, когото ограбиха..

а не този, който ограби.“