Етикети

, , ,

Светът преживява тежка финансова и икономическа криза, човечеството преживява тежка духовна криза, а на фона на всичко това България, вече повече от двадесет години, със сетни сили преживява т.нар. „Преход“ с надеждата за нов, по-добър живот. Кризите, възприемани като катаклизъм, разпад, изпитание, са междинното ниво, преходът от стар към нов ред и мостът между отделните етапи от живота.

Днес ми пише за кризите в човешкия живот. Те не са просто част от него, а една изключително важна част, защото всяка криза подлага на изпитание целостта на нашата личност, разклаща устоите ни, размества пластовете в душата ни и пренарежда живота ни по нов начин. От това как преминаваме през кризите в живота ни зависи колко стабилна и здрава е нашата личност. Успешното и гладко преминаване на личността през отделните кризисни етапи дава възможност за постигане на вътрешно-психологична зрялост, единство. Това е теорията на Ерик Ериксън –  немски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за психосоциалното развитие на човешките същества. Той въвежда понятието „криза на идентичността“ и т.нар. „епигенетична схема“ на развитие на човешката психика, обособявайки осем етапа. Приема се, че етапите са взаимозависими и се надграждат един друг по кумулативен начин, т.е. чрез натрупване, надграждане. Формирането на идентичността включва синтез и интеграция на предишния опит и развитие, и осигурява основата, върху която ще се появи бъдещият прогрес.

Идеята е, че с напредването на възрастта, човек се изправя пред все по-големи изпитания в живота си и изискванията, на които трябва да отговаря, се повишават. На прага на всеки следващ етап от своето развитие, човек преживява един преходен период, криза. На всеки отделен етап, според Ериксън, човек се изправя пред определена дилема, която трябва да разреши. Именно с нея е свързана и съответната криза. Ако дилемата от предходния стадий е успешно разрешена, човек насочва усилията си към решаването на задачите на следващия стадий. Преминаването от един стадий към друг е неуспешно, когато личността не е успяла да се справи със задачите на предходния стадий, а към нея вече се насочват нови, по-трудни задачи от следващия. За да се справи с новите задачи, на личността най-често са й нужни умения, придобити при успешното справяне с тези от предишния етап. И така, човек може да не успее да се адаптира към непрекъснато сменящата се реалност и дори да изпадне в невротично състояние. Последният етап от психо-социалния модел на Ериксън е късната зрелост (старостта), когато човек прави ретроспекция на целия си живот, осмисля жизнения си път. Ако се е справил успешно с преминаването през отделните етапи, той намира смисъл, оправдаващ изживения живот и се изправя пред смъртта без страх.

В Уикипедия са обяснени по-подробно отделните стадии на психосоциално развитие според Ериксън, заедно с дилемите, които трябва да разреши човек на всеки отделен етап: (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD).

Advertisements