Етикети

, , , , ,

„Много хора си мислят: „Защо да се стремим към невъзможното? По-добре да се държим така, сякаш пътят, по който вървим, ще ни отведе до щастието и сигурността, както показват и нашите карти.“ Онези, които се отчайват, но скриват своето отчаяние под маската на оптимизъм, не са непременно мъдри. Онези, които не са изгубили надежда, могат да успеят само ако са трезви реалисти, ако се отърсят от всички илюзии и в пълна мяра осъзнаят трудностите. Тази трезвост отличава реалните от бленуващите „утописти“.

Това е цитат от книгата „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром – немски психолог от еврейски произход, хуманист, един от най-великите философи на миналия век.

Фром говори за „нова реалност“ – нови общества, състоящи се от нови хора (забележка: става дума за западни общества). Подобно на въображаемия остров Утопия на Томас Мор, като място със съвършената социална, правна и политическа система и Идеалната държава на Платон, Ерих Фром задава параметрите на една съвършено различна реалност от тази на нашето съвремие. В главата „Особености на новото общество“ той изтъква осъзнаването на почти непреодолимите трудности, с които опитът за създаване на ново общество ще се сблъска, като първото условие за изграждането на това ново общество. (Мен, ако ме пита Фром, колкото по-осъзнат си, толкова по-лошо. Шансовете за щастие намаляват с увеличаването на осъзнатостта. А какво остава за шансовете да промениш реалността? Но той не ме пита, така или иначе:)) И изброява следните трудности пред създаването на новата реалност:

• да се реши проблема по какъв начин да продължи индустриализацията без пълна централизация на производството, т.е. без да се стига до фашизъм от стар тип или, което е по-вероятно, до технологичен „фашизъм с усмихнато лице“;

• да се съчетае цялостното планиране с висока степен на децентрализация, като се откажем от „свободното пазарно стопанство“, което до голяма степен се е превърнало във фикция;

• да се откажем от неограничения растеж в икономиката в полза на избирателното развитие, за да се избегне опасността от икономическа катастрофа;

• да се създадат такива условия за работа и такава обща атмосфера, в която основната мотивация е духовното, психологическо удовлетворение, а не материалната изгода;

• да се стимулира по-нататъшния прогрес на науката и в същото време да се предотврати опасността научните достижения да се превърнат в заплаха за човешкия род при практическото им приложение;

• да се създадат условия, при които хората да изживяват щастие и радост, а не просто да удовлетворяват потребността си от удоволствия;

• да се осигури сигурност на индивидите, без да се поставят в пълна зависимост от бюрократичния държавен апарат при удовлетворяване на основните им потребности;

• да се създадат условия за „лична инициатива“ във всекидневния живот на човека, а не толкова в бизнес средата (където, впрочем, тя едва ли вече съществува).

Звучи отчайващо, нали…? И въобще, какво значение има дали си реален или бленуващ утопист!? Да си утопист, от който и вид да било, е тежко бреме. Това е много тежка форма на оптимизъм и наивитет, диагноза направо. Ако осъзнаваш, че това, към което се стремиш, е утопия, и въпреки това продължаваш да се стремиш към него, рискуваш много. Може да загубиш много. Всичко. Към днешна дата, това ми се вижда битка с предизвестен край. Защото тя включва на първо място битка със самия себе си, на второ – битка с обкръжаващите те и накрая – битка с целия свят! Но да не спорим с авторитетите. Нека видим как Ерих Фром се опитва да ни налее доза надежда.

Той припомня, че преди повече от три века трудностите, свързани с развитието на техниката, също са изглеждали непреодолими. И въпреки това, хората са създали нова наука, довела „до осъществяването на техническите утопии, за които е мечтал човекът“. (Има надежда значи, засега зарязвам отчаянието). И дава единственият логичен отговор на въпроса за разковничето:

„колцина ще са надарените, образовани, дисциплинирани и неравнодушни мъже и жени, които ще бъдат привлечени от новото предизвикателство към човешкия разум и от факта, че този път целта не е господство над природата, а господство над техниката и над ирационалните обществени сили и институции, които застрашават оцеляването на западното общество, да не кажем, и на цялото човечество. Убеден съм, че бъдещето ни зависи от това дали най-будните умове на човечеството напълно осъзнават сегашната криза и готови ли са да се посветят на новата хуманистична наука за човека. Само съгласуваните им усилия ще помогнат да се решат споменатите вече проблеми и да се постигнат разгледаните по-долу цели.“

Ами ако си утопист, имащ точно такъв буден ум и осъзнаващ всичко това, но се намираш в контекст, в който няма с кого да обединиш усилията си? „Утопист“ не е масово желано призвание в днешно време. И трябва ли да се опитваш да „пробудиш“ колкото се може повече хора, за да станат шансовете за създаване на нова реалност по-големи или е по-добре да осъзнаеш своята нищожност на фона на гигантската машина, управлявана от държавата и корпоративния бизнес, и да послушаш Източната мъдрост, например? Не да се опитваш да променяш света, а да се смириш, да медитираш, да го оставиш да бъде такъв, какъвто е и просто да се разтвориш в него, да се слееш с Вселената, да се оставиш в ръцете й?

Да имаш или да бъдеш – това е според Фром дилемата на човешкия избор. Екзистенциалните въпроси винаги са сред най-трудните…Понякога успявам да ги изтикам встрани, да не се занимавам с „глупости“ и просто да се концентрирам върху това, което се случва тук и сега.

Ошо, известният съвременен духовен учител и философ, роден в Индия и живял в САЩ, казва, че „единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока.“

А коя е всъщност вярната посока? Има ли такова нещо като „вярна посока“…? Всеки сам избира. За някои вярната посока е да имат, за други – да бъдат…Въпроси, въпроси, въпроси…Може би те са резултат или по-скоро симптом на някоя житейска криза в живота ми (от онези, за които говори Ерик Ериксън):) Може би отговорите ще дойдат, когато преходът (кризата) свърши и премина на следващо ниво…До тогава мисля да се фокусирам върху онова, в което философиите и на Ерих Фром, и на Ошо се срещат – живот ТУК И СЕГА. Защото „Тук и сега е вечността, т.е. безвремието.“ (Ерих Фром).

Advertisements