Етикети

, , ,

„Изследванията на сина ми показаха стафиолококова инфекция (с вероятен произход родилния дом! т.е. 7-години назад), алергия към: домашен прах, полени, глутен, моркови, картофи, яйца, кисело мляко, ядки, мъхести плодове, пилешко, пчелни продукти. Според доктора, 90% от децата страдат от алергии, които или са неоткрити в голяма степен или са неправилно лекувани. Храним (тровим) децата си с оцветители, набухватели, овкусители, пластмасови плодове и зеленчуци пълни с нитрати, колбаси от отпадъчни животински материали, хлябът не е хляб, киселото мляко не е кисело мляко, месото не е месо, лекарствата не лекуват, въздухът е замърсен, колите са все повече, а зелените площи – все по-малко…И тоя дъжд не спря да вали! Ще избягам в някое село в планината, ще меся хляб собственоръчно, ще отглеждам екологично чисти зарзавати и ще си топля вода със слънчева енергия! Алтернативата е: геноцид или връщане в Средновековието…“

Публикувах горния пост на стената си във Фейсбук днес, след като ми беше връчен списък с храни, които не трябва да давам на сина си в опит за лечение на неговите алергии, провокиращи астматични спазми и чести белодробни инфекции. От години се мъчим (буквално) да излекуваме детето, което вече повече от 4 години страда от този проблем. Аз едва не се невротизирах, вече станах почти лекар от четене, ровене, търсене на методи, алтернативи, пътища за лечение, задълбах се и из дебрите на Психологията. Опитахме какво ли не, чак не ме се разказва…Никой лекар през всичките години не се задълбочи в проблема и не се захвана да намери причината за него. Никой! Толкова е абсурдно това, което прави нашата здравна система и в частност отделните лекари, че нямам сили сега да го коментирам. Който се е сблъсквал с подобни проблеми, знае какво е положението…

Понякога отговорите ни намират сами, без дори да е нужно да ги търсим. Един ден просто включваш телевизора и чуваш нещо, което се оказва точно това, което ти е нужно в момента. Или посягаш към някоя книга, отваряш я на произволна страница и от там те гледа отговора на въпроса, който от години те тормози…Миналата седмица едно случайно включване на телевизора ми подсказа къде не съм потърсила отговор на въпроса: Как мога да помогна на моето дете да оздравее? „Астма с алергичен произход“ – това е неговата диагноза. Тя е такава, каквато да бъде „удобна“ на лекарите, които го диспансеризират с хронично заболяване, за да може да му изписват безумните си лекарства със силни странични ефекти и абсолютно нищожен оздравителен ефект; както и на другите, които вземат пари по клинична пътека, за да го „хоспитализират“ и тъпчат с кортикостероиди и антибиотици, за да оправдаят съществуването на себе си и на съответното здравно заведение.

Това, което не бяхме направили, а трябваше, е да настояваме за пълни изследвания. Да, ама ние не знаехме какви. Сега разбрах, че е нужно да се направят имунологични и алергични тестове. Задействах се и ги направихме. С голямо закъснение, но все пак ги направихме. Резултатите от тестовете споделих в началото на поста. Питахме доктора (педиатър-алерголог) защо подобен подход, който е най-логичният и отговорен не се използва от лекарите, а именно, задълбочено изследване на причните за болестта и едва тогава – назначаване на лечение. Той сви рамене и каза: „Не знам. Вероятно от невежество.“, т.е. от непрофесионализъм, нехайство, безхаберие, незнание, прехвърляне на отговорността и т.н.

На нашите доктори не им пука ЗАЩО боледуват децата/хората. На тях им трябват колкото се може повече болни. На тях не им пука дали пациентите им ще оздравеят. Заболяванията стават хронични? Ами още по-добре! Гарантира се посещаемост в кабинетите и болниците, а да не се залъгваме – пациентите отдавна са КЛИЕНТИ за лекарите. А лекарите са клиенти на фармацевтичните компании. Същите компании, които изобретяват нови щамове, грижат се хората да се поддържат хронично болни, вирусите – да мутират, храните – да са некачествени, за да може да се продават много хранителни добавки, ваксини, антибиотици, вменяват изгодни за тях убеждения у пациентите и др. Гнусна история. В която ние, родителите, трябва да бъдем постоянно нащрек, много информирани, много отговорни, много внимателни. И да можем да преценяваме кога от кого/какво да пазим децата си – от болестите или от лекарско-фармацевтичните коалиции. Не е лесно да си родител. И ето в тази част родителството става още по-голямо предизвикателство.

Лечението, което започнахме след споменатите имунологични и алергични тестове, ще се проведе в два етапа, след приключването на които докторът-алерголог очаква пълно излекуване…Да, но аз не бързам да му вярвам. Засега трябва да изключим от менюто доста от любимите храни на сина ми, както и да му даваме няколко лекарства по схема. Той, милият, с готовност предложи да даде паричките от касичката си, за да купим прахосмукачка, която „убива“ алергените вкъщи, с готовност започна да яде черен хляб и да въздиша по любимите си неща, защото, цитирам: „Много искам да оздравея и да си имам най-после домашен любимец!“

И аз много искам, детето ми…

Advertisements