Етикети

, ,

Чудесата започват да се случват, когато вложите толкова енергия във вашите мечти, колкото влагате във вашите страхове.

Мда…Това „влагане“ на енергия става несъзнателно и неусетно. То е процес, който тече с години и затова изисква много усилия, за да бъде прекратен и обърнат. Има една много полезна книга –  „Основни форми на страх. Една дълбинно-психологическа студия“ – която разглежда най-честите човешки страхове и цели „да помогне на отделния човек в неговия живот, да му предложи повече разбиране за самия него и за другите и да изясни важността на първите ни години за нашето развитие.“

Авторът, Фриц Риман, определя 4 основни форми на страх у човека:

1. Страхът от себеотдаването, преживяван като загуба-на-Аз-а и зависимост.

2. Страхът от ставането-самия-себе-си, преживяван като незащитеност и изолиране.

3. Страхът от промяната, преживяван като преходност и несигурност.

4. Страхът от необходимостта, преживяван като окончателност и несвобода.

Според Риман, надценяването на един от четирите основни страха води до създаването на четири структури на личността, на четири начина на „биване-в-света“, които всички ние в различна степен познаваме и които, повече или по-малко, са част от всеки от нас. Той отбелязва, че „най-обременяващи са страхове, преживени твърде рано в детството, във възраст, когато детето все още не е в състояние да развие съпротивителни сили спрямо тях.“

Авторът описва четири структури на личността – „нормални структури с известно акцентиране.“ Ако, обаче, „акцентирането се превърне в отявлена едностранчивост, то достига гранични стойности, които трябва да се схващат като изкривени форми или екстремни варианти на четирите нормални основни структури.“ Така се стига до „невротичните варианти на типовете структури, които психотерапията и дълбинната психология описват в четирите големи форми на невроза: шизоидност, депресия, натраплива невроза и хистерия (в книгата е описано с какво се характеризират и четирите).

Риман описва подробно четири различни начина на „биване-в-света“ с цел да покаже последствията на тази едностранчивост, тръгвайки от форми на проявление, които все още могат да бъдат смятани за напълно здрави, през по-леки, тежки, до същински болните.

Всеки от нас ще се разпознае в някои от описаните варианти на типовете личностни структури. Някои – в по-голяма степен, други – в по-малка. Ако искаме чудесата да започнат да се случват в живота ни, най-напред се налага да осъзнаем, че твърде голяма част от нашата жизнена енергия отива в нашите страхове. Успеем ли да разпознаем от какво всъщност се страхуваме, ще направим първата крачка към нашето освобождаване от страховете ни. Страхът е този, който е „сграбчил“ нашата жизнена енергия, приковал я е в хватката си и по този начин ни пречи да дадем израз на своята автентична същност, да опознаем своите дарби и таланти, да живеем пълноценно живота си. Парадоксалното е, че ние самите сме едновременно и обекти и субекти в тази „хватка“. И ако има някой, който може да „освободи“ нашата енергия от нея, за да може тя да привлече „чудеса“ в живота ни, то това сме…самите ние.