Кой е най-добрият начин да обясним на 7-годишния ни син, че не е необходимо да му купуваме мобилен телефон понеже ще тръгва на училище? „Да, ама на П. са му купили! Нокиа.“…До довечера трябва семейният съвет да е обсъдил казуса и подбрал подходящи и убедителни аргументи в подкрепа на тезата си. Така обещахме. Рокля или панталон за празника? Ами за морето дали да тръгнем в петък или в събота? Насред този ред от мисли пред очите ми се появява горната снимка и…грубо ме зашлевява. Очите ми гледат в ступор екрана, попивайки всеки пиксел, из главата ми започват да се блъскат и прескачат хаотично десетки „екзистенциални“ въпроси в стил „С шапка или без шапка?“, някаква пареща амалгама от емоции се свива на кълбо в стомаха ми и постепенно започвам да се чувствам все по-жалка…Какво сега да правя с тези мисли и емоции!? Къде да ги дяна!? Къде да им намеря място в  себе си, така че да остана цяла? Хубаво припомняне и навреме…Благодаря за тази снимка.

Advertisements